образцо́в

1. Който служи за образец, за пример.

Образцово поведение.
Образцов дом.

2. Превъзходен, съвършен.

Образцова творба.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана образцов образцова образцово образцови
членувана образцовия образцовата образцовото образцовите
с пълен член образцовият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне об-раз-цов
  • форми образцо́ва, образцо́во, мн. образцо́ви
Източник