1.

гла́вен

1. Най-важен, основен, централен.

Главна улица.
Главен проблем.

2. Старши по служебно положение.

Главен лекар.
Главен редактор.
Главен счетоводител.

*golvьnъ праславянски гла́вен

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана главен главна главно главни
членувана главния главната главното главните
с пълен член главният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне гла-вен
  • форми гла́вна, гла́вно, мн. гла́вни
Източници

2.

главе́н

(остаряло, диалектно) Нает, определен; предопределен.

Главен за овчар.
Главен за велики дела.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана главен главна главно главни
членувана главния главната главното главните
с пълен член главният — — —
  • прилагателно име
  • форми главе́на, главе́но, мн. главе́ни
Източник