пъ́рви

като прилагателно име

1. Който е в началото, пред който няма друг по място, качества, положение, известност и други.

Първи на опашката.
Първа мома в селото.
Първа класа.
По-първи хора.

2. Който прави нещо преди другите присъстващи или участващи.

Първа стигнах до финала.

3. (преносно) Висш по своята значимост; главен.

Първа награда.
Първа задача.
Първи заместник-директор.

прьвъ старобългарски пъ́рви

Старобълг. прьвъ, прьвыи.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана първи първа първо първи
членувана първия първата първото първите
с пълен член първият — — —
  • числително име
  • пренасяне пър-ви
  • форми първа, първо, мн. първи
Източници