че́лен

1. Който се отнася до чело.

Челна кост.
Челно оплешивяване.

2. Който е с лицевата част; фронтален.

Челен удар.

3. (преносно) Който е най-отпред; преден, пръв.

Челен отред.
Челни редици.
  • най-ранен
  • най-преден
челно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана челен челна челно челни
членувана челния челната челното челните
с пълен член челният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне че-лен
  • форми че́лна, че́лно, мн. че́лни
Източник