върхо́вен

Който е в/с най-висока степен; най-главен, висш.

Върховни усилия.
Върховен съд.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана върховен върховна върховно върховни
членувана върховния върховната върховното върховните
с пълен член върховният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне вър-хо-вен
  • форми върхо́вна, върхо́вно, мн. върхо́вни
Източник