възви́шен

Който се издига, стои над обикновеното; благороден; дълбок в нравствен аспект.

Възвишени чувства.
възвишеност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възвишен възвишена възвишено възвишени
членувана възвишения възвишената възвишеното възвишените
с пълен член възвишеният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне въз-ви-шен
  • форми възви́шена, възви́шено, мн. възви́шени
Източник