идеа́лен

1. Който съответства на идеала; възвишен.

Идеална красота.
Идеална любов.

2. Който е образцов, превъзходен.

Идеални условия.
Идеален хотел.

3. Който е недействителен, нереален; хипотетичен.

Идеален обществен строй.
Идеален газ.
Идеално огледало.

4. Който е нематериален.

Идеални и материални стремежи.
Идеална част

(специално) Дял от неразделен или неделим имот.

идеално — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана идеален идеална идеално идеални
членувана идеалния идеалната идеалното идеалните
с пълен член идеалният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне иде-а-лен
  • форми идеа́лна, идеа́лно, мн. идеа́лни
Източник