Източник
-
безусло́вен -
1. Който не е свързан с поставяне на каквито и да е условия.
Безусловна капитулация.
-
2. Пълен, абсолютен.
Безусловна победа.
Безусловно подчинение.
безусловно
— наречие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | безусловен | безусловна | безусловно | безусловни |
| членувана | безусловния | безусловната | безусловното | безусловните |
| с пълен член | безусловният | — | — | — |