Източник
-
задължи́телен -
1. Който трябва да се направи или спази.
Задължителни условия.
Задължителна почивка.
-
2. Който трябва да бъде винаги присъщ.
Задължителна усмивка.
- обезателен
- безусловен
- абсолютен
- по дълг
- по задължение
- по заповед
- по принуда
- по длъжност
- безпрекословен
задължително
— наречие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | задължителен | задължителна | задължително | задължителни |
| членувана | задължителния | задължителната | задължителното | задължителните |
| с пълен член | задължителният | — | — | — |