обеза́телен

Задължителен, необходим, безусловен.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обезателен обезателна обезателно обезателни
членувана обезателния обезателната обезателното обезателните
с пълен член обезателният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне обе-за-те-лен
  • форми обеза́телна, обеза́телно, мн. обеза́телни
Източник