прину́ден

1. Който е заставен да прави нещо.

Принуден да проси.

2. (преносно) Който не е искрен; неестествен.

Принуден разговор.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана принуден принудена принудено принудени
членувана принудения принудената принуденото принудените
с пълен член принуденият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне при-ну-ден
  • форми принудена, принудено, мн. принудени
Източник