надме́нен

Високомерен, горд, надут.

Надменна усмивка.
надменно — наречие Държа се надменно.
надменност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надменен надменна надменно надменни
членувана надменния надменната надменното надменните
с пълен член надменният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне над-ме-нен
  • форми надме́нна, надме́нно, мн. надме́нни
Източник