Източник
-
надме́нен -
Високомерен, горд, надут.
Надменна усмивка.
надменно
— наречие
Държа се надменно.
надменност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | надменен | надменна | надменно | надменни |
| членувана | надменния | надменната | надменното | надменните |
| с пълен член | надменният | — | — | — |