студе́н

1. Който е с ниска температура; хладен, леден, мразовит.

Студена храна.
Студени ръце.

2. (преносно) Безчувствен, безстрастен, апатичен.

Студена жена.

3. (преносно) Строг, суров, неприветлив.

Студен поглед.
Студени очи.

4. Който се осъществява, без да се загрява.

Студено гладене.

5. (преносно) За цвят — който не е ярък, искрящ, топъл.

Картина със студени цветове.
Студен душ

Къпане под душ със студена вода.

Студена война

След Втората световна война — период на политическо напрежение, недоверие между страните от капиталистическата и социалистическата система, изразил се в ограничаване на контактите и засилване на въоръжението.

Избива ме студена пот

(разговорно) Обхваща ме силно притеснение, страх.

Пия (една) студена вода

(разговорно) Преглъщам несполука.

Поливам със студена вода/със студен душ

Охлаждам ентусиазма, радостта на някого, като му съобщавам нещо неприятно.

Студено ми е/става ми студено

Изпитвам/започвам да изпитвам студ.

студено — наречие
студенина — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана студен студена студено студени
членувана студения студената студеното студените
с пълен член студеният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне сту-ден
  • форми студе́на, студе́но, мн. студе́ни
Източник