безуча́стен

Който не проявява или не изразява интерес, отношение, чувство.

Гледа безучастна.
безучастно — наречие Слушам безучастно.
безучастие — съществително име Отнасям се с безучастие към неговите проблеми.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безучастен безучастна безучастно безучастни
членувана безучастния безучастната безучастното безучастните
с пълен член безучастният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне бе-зу-час-тен
  • форми безуча́стна, безуча́стно, мн. безуча́стни
Източник