небре́жен

1. Който се отнася невнимателно към работата си.

Небрежен работник.

2. Който е направен без грижа, без внимание.

Небрежна прическа.
Небрежен почерк.

3. Пренебрежителен, твърде непринуден, безгрижен.

Небрежен отговор.

прич. от старобълг. гл. небрѣшти, небрѣгѫ „пренебрегвам“. От старобълг. заета в руски.

небрежност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана небрежен небрежна небрежно небрежни
членувана небрежния небрежната небрежното небрежните
с пълен член небрежният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне неб-ре-жен
  • форми небре́жна, небре́жно, мн. небре́жни
Източници