Източник
-
немарли́в -
Който проявява немара.
Немарлив ученик.
немарливост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | немарлив | немарлива | немарливо | немарливи |
| членувана | немарливия | немарливата | немарливото | немарливите |
| с пълен член | немарливият | — | — | — |