немарли́в

Който проявява немара.

Немарлив ученик.
немарливост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана немарлив немарлива немарливо немарливи
членувана немарливия немарливата немарливото немарливите
с пълен член немарливият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне не-мар-лив
  • форми немарли́ва, немарли́во, мн. немарли́ви
Източник