Източник
-
разсе́ян -
1. Който не се е съсредоточил, концентрирал; заплеснат, невнимателен.
-
2. За светлина — който се разпръсква.
Разсеяна светлина.
разсеяност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | разсеян | разсеяна | разсеяно | разсеяни |
| членувана | разсеяния | разсеяната | разсеяното | разсеяните |
| с пълен член | разсеяният | — | — | — |