Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Който не желае да работи; мързелив, отпуснат.
Ленив студент.
Ставам ленив.
2. Който изразява леност; бавен, отпуснат.
Ленив поглед.
Лениви стъпки.
лѣнивъ старобългарски лени́в
старобълг. лѣнивъ < лѣнъ: лит. lėnas, латв. lēns „мързелив, вял“: лат. lēnis „мек“< ИЕ *leh1-(e)no-.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | ленив | ленива | лениво | лениви |
| членувана | ленивия | ленивата | ленивото | ленивите |
| с пълен член | ленивият | — | — | — |