лени́в

1. Който не желае да работи; мързелив, отпуснат.

Ленив студент.
Ставам ленив.

2. Който изразява леност; бавен, отпуснат.

Ленив поглед.
Лениви стъпки.

лѣнивъ старобългарски лени́в

старобълг. лѣнивъ < лѣнъ: лит. lėnas, латв. lēns „мързелив, вял“: лат. lēnis „мек“< ИЕ *leh1-(e)no-.

ленивост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ленив ленива лениво лениви
членувана ленивия ленивата ленивото ленивите
с пълен член ленивият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ле-нив
  • форми лени́ва, лени́во, мн. лени́ви
Източници