безде́лник

Човек, на когото не му се работи; лентяй.

Само безделниците стоят по цял ден в кафенетата.
единствено число множествено число
нечленувана безделник безделници
членувана безделника безделниците
с пълен член безделникът —
бройна форма безделника
звателна форма безделнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне без-дел-ник
  • форми мн. безде́лници
Източник