тъ́ртей

1. Мъжка пчела, която не събира мед.

2. (преносно, пренебрежително) Човек, който живее от чужд труд; готованец, лентяй.

*trontъ праславянски тъ́ртей

Праслав. *trontъ е сродна на лит. tranas „паразит“ от звукоподражателен произход.

единствено число множествено число
нечленувана търтей търтеи
членувана търтея търтеите
с пълен член търтеят —
бройна форма търтея
звателна форма търтею
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне тър-тей
  • форми тъ́ртеят, тъ́ртея, мн. тъ́ртеи, (два) тъ́ртея
Източници