Източник
-
ба́вен -
1. Който действа или се извършва с неголяма скорост.
-
2. Който протича и се осъществява дълго, продължително време.
- муден
- тежък
- ленив
- мързелив
- нехаен
- бездеен
- пипкав
- туткав
- флегматичен
- мъчноподвижен
- тежка гемия
- тежка кирия
- влачещ се
бавно
— наречие
Вървя бавно.
бавничък
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | бавен | бавна | бавно | бавни |
| членувана | бавния | бавната | бавното | бавните |
| с пълен член | бавният | — | — | — |