Източник
-
затъ́нтен -
1. Който е далече от център; пуст, безлюден.
Затънтен край.
-
2. Който е сложен в тайно, дълбоко място; забутан.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | затънтен | затънтена | затънтено | затънтени |
| членувана | затънтения | затънтената | затънтеното | затънтените |
| с пълен член | затънтеният | — | — | — |