затъ́нтен

1. Който е далече от център; пуст, безлюден.

Затънтен край.

2. Който е сложен в тайно, дълбоко място; забутан.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затънтен затънтена затънтено затънтени
членувана затънтения затънтената затънтеното затънтените
с пълен член затънтеният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне за-тън-тен
  • форми затъ́нтена, затъ́нтено, мн. затъ́нтени
Източник