глух

1. Който е лишен от слух, който не може да чува.

Ти глух ли си?

2. (преносно) Неотзивчив.

Оставам глух за/към молбите им.

3. Неясен, неотчетлив, тъп.

Глухи изстрели.

4. Скрит, неявен.

Глухо недоволство.
Глуха омраза.

5. Тих, пуст, без прояви на живот.

Глуха провинция.
Глуха улица.
Глухо място.
В глуха линия

(разговорно) В изолация, настрана.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана глух глуха глухо глухи
членувана глухия глухата глухото глухите
с пълен член глухият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне глух
  • форми глу́ха, глу́хо, мн. глу́хи
Източник