тъп

1. Който има заоблен край, не остър.

Тъпа игла.

2. Който не може да реже добре.

Тъп нож.

3. За усещане — който не е рязък; приглушен.

Тъпа болка.

4. За звук — глух, нисък по тембър; който не е ясен.

Тъп звук от удар.

5. (преносно, разговорно) За човек — умствено ограничен, несъобразителен, несхватлив, глупав.

Тъп човек.

6. (преносно) За чувство, състояние — който обхваща изцяло и изразява примиреност, безропотност, пасивност.

Тъпо отчаяние.
Тъпа усмивка.

7. (специално) За ъгъл — който е по-голям от 90°.

Тъп ъгъл.

тѫпъ старобългарски тъп

старобълг. тѫпъ. Етимологията не е съвсем ясна. От една страна се правят опити за сближаване с нем. Stumpf „пън“ (= лит. stambas „ствол“, староинд. stamba „китка цветя“, староирл. tomm „храсталак, хълм“, които са твърде далечни по значение - ие. *(s)tamb- с първоначално значение „храст, хълм“), а от друга с лит. tampyti, tаmраu „опъвам“, староисл. þambr „издут, дебел“, þamba „коремът ми се надува“ (= старобълг. тѧтива „тетива“, лат. templa „вид носеща греда“, армен. thamb „седло“, перс. tābađ, tābīđan „преда“ и първоначално значение „дърпам, опъвам“, което е твърде отдалечено). старобълг. тѫпъ > унг. tompa

тъпо — наречие Гледам тъпо.
тъпост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тъп тъпа тъпо тъпи
членувана тъпия тъпата тъпото тъпите
с пълен член тъпият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне тъп
  • форми тъ́па, тъ́по, мн. тъ́пи
Източници