-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
тъп -
1. Който има заоблен край, не остър.
Тъпа игла.
-
2. Който не може да реже добре.
Тъп нож.
-
3. За усещане — който не е рязък; приглушен.
Тъпа болка.
-
4. За звук — глух, нисък по тембър; който не е ясен.
Тъп звук от удар.
-
5. (преносно, разговорно) За човек — умствено ограничен, несъобразителен, несхватлив, глупав.
Тъп човек.
-
6. (преносно) За чувство, състояние — който обхваща изцяло и изразява примиреност, безропотност, пасивност.
Тъпо отчаяние.
Тъпа усмивка.
-
7. (специално) За ъгъл — който е по-голям от 90°.
Тъп ъгъл.
тѫпъ старобългарски тъп
старобълг. тѫпъ. Етимологията не е съвсем ясна. От една страна се правят опити за сближаване с нем. Stumpf „пън“ (= лит. stambas „ствол“, староинд. stamba „китка цветя“, староирл. tomm „храсталак, хълм“, които са твърде далечни по значение - ие. *(s)tamb- с първоначално значение „храст, хълм“), а от друга с лит. tampyti, tаmраu „опъвам“, староисл. þambr „издут, дебел“, þamba „коремът ми се надува“ (= старобълг. тѧтива „тетива“, лат. templa „вид носеща греда“, армен. thamb „седло“, перс. tābađ, tābīđan „преда“ и първоначално значение „дърпам, опъвам“, което е твърде отдалечено). старобълг. тѫпъ > унг. tompa
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | тъп | тъпа | тъпо | тъпи |
| членувана | тъпия | тъпата | тъпото | тъпите |
| с пълен член | тъпият | — | — | — |