1.

съ́нен

1. Който още не се е разбудил след сън.

Сънено момиче.

2. Който иска да спи, почти заспал.

Сънено дете.

3. Който изразява желание за сън или състояние на сън; присъщ на току-що събудил се от сън.

Сънен глас.
сънено — наречие Сънено ми отговори.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сънен сънна сънно сънни
членувана сънния сънната сънното сънните
с пълен член сънният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне съ-нен
  • форми съ́нена, съ́нено, мн. съ́нени
Източник

2.

съ́нен

1. Който още не се е разбудил добре; сънлив.

Сънни гори.

2. Който предразполага към сън.

Сънна песен.

3. Който се появява по време на сън.

Сънно състояние.
Сънна артерия

(специално) Главна артерия от двете страни на шията.

Сънна болест

(специално) Тежко инфекциозно заболяване, което е съпроводено от сънливост и отпадналост.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сънен сънна сънно сънни
членувана сънния сънната сънното сънните
с пълен член сънният — — —
  • прилагателно име
  • форми съ́нна, съ́нно, мн. съ́нни
Източник