Източник
-
тих -
1. Който се чува слабо.
Тих глас.
Тиха песен.
-
2. Който е изпълнен с тишина, мълчание, спокойствие.
Тиха нощ.
Тих двор.
Тиха улица.
-
3. Който е спокоен, неподвижен, неоживен.
Тихо езеро.
Тих площад.
-
4. (преносно) За човек — който е спокоен, кротък.
-
5. (преносно) За радост, скръб, тъга — който не се проявява външно, шумно.
- без особени събития
Тиха вода
(разговорно) За човек, който е потаен, тих, но може да навреди на някого.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | тих | тиха | тихо | тихи |
| членувана | тихия | тихата | тихото | тихите |
| с пълен член | тихият | — | — | — |