тих

1. Който се чува слабо.

Тих глас.
Тиха песен.

2. Който е изпълнен с тишина, мълчание, спокойствие.

Тиха нощ.
Тих двор.
Тиха улица.

3. Който е спокоен, неподвижен, неоживен.

Тихо езеро.
Тих площад.

4. (преносно) За човек — който е спокоен, кротък.

5. (преносно) За радост, скръб, тъга — който не се проявява външно, шумно.

  • прилагателно име
  • пренасяне тих
  • форми ти́ха, ти́хо, мн. ти́хи
Източник