Източник
-
дискре́тен -
1. Който е способен да пази тайна.
Дискретен човек.
-
2. Който се върши незабелязано от другите; таен.
Дискретна постъпка.
-
3. Който е прекалено личен, не трябва да привлича вниманието на останалите.
Дискретен въпрос.
дискретност
— съществително име
дискретно
— наречие
Питам дискретно за нея.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | дискретен | дискретна | дискретно | дискретни |
| членувана | дискретния | дискретната | дискретното | дискретните |
| с пълен член | дискретният | — | — | — |