дискре́тен

1. Който е способен да пази тайна.

Дискретен човек.

2. Който се върши незабелязано от другите; таен.

Дискретна постъпка.

3. Който е прекалено личен, не трябва да привлича вниманието на останалите.

Дискретен въпрос.
дискретност — съществително име
дискретно — наречие Питам дискретно за нея.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дискретен дискретна дискретно дискретни
членувана дискретния дискретната дискретното дискретните
с пълен член дискретният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне дис-к-ре-тен
  • форми дискре́тна, дискре́тно, мн. дискре́тни
Източник