Източник
-
ми́рен -
1. Който е спокоен, кротък, послушен.
Детето е много мирно.
-
2. Миролюбив, не войнствен; изпълнен със съгласие.
Мирна политика.
-
3. През който няма война.
-
4. Който не участва във военни действия.
Мирно население.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | мирен | мирна | мирно | мирни |
| членувана | мирния | мирната | мирното | мирните |
| с пълен член | мирният | — | — | — |