ми́рен

1. Който е спокоен, кротък, послушен.

Детето е много мирно.

2. Миролюбив, не войнствен; изпълнен със съгласие.

Мирна политика.

3. През който няма война.

4. Който не участва във военни действия.

Мирно население.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мирен мирна мирно мирни
членувана мирния мирната мирното мирните
с пълен член мирният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ми-рен
  • форми ми́рна, ми́рно, мн. ми́рни
Източник