невъзмути́м

Който не се смущава от нищо; спокоен, притежаващ самообладание.

Невъзмутим тон.
невъзмутимост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана невъзмутим невъзмутима невъзмутимо невъзмутими
членувана невъзмутимия невъзмутимата невъзмутимото невъзмутимите
с пълен член невъзмутимият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне не-въз-му-тим
  • форми невъзмути́ма, невъзмути́мо, мн. невъзмути́ми
Източник