Източник
-
безстра́стен -
Който е лишен от страст; равнодушен, безразличен.
Безстрастен наблюдател.
Безстрастен глас.
безстрастно
— наречие
Гледам безстрастно.
безстрастие
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | безстрастен | безстрастна | безстрастно | безстрастни |
| членувана | безстрастния | безстрастната | безстрастното | безстрастните |
| с пълен член | безстрастният | — | — | — |