безстра́стен

Който е лишен от страст; равнодушен, безразличен.

Безстрастен наблюдател.
Безстрастен глас.
безстрастно — наречие Гледам безстрастно.
безстрастие — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безстрастен безстрастна безстрастно безстрастни
членувана безстрастния безстрастната безстрастното безстрастните
с пълен член безстрастният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне без-страс-тен
  • форми безстра́стна, безстра́стно, мн. безстра́стни
Източник