трезв

Който не се поддава на увлечения; реален, практичен, ясен.

Трезви разсъждения.
Трезв ум.
трезвост — съществително име
трезво — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трезв трезва трезво трезви
членувана трезвия трезвата трезвото трезвите
с пълен член трезвият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне трезв
  • форми тре́зва, тре́зво, мн. тре́зви
Източник