практи́чен

1. Който умее да се справя с практическите проблеми; делови.

Практична жена.

2. Лесен, удобен за ползване; икономичен.

Практична покупка.
Практична дреха.

3. (пренебрежително) Който се нагажда, приспособява, за да си угоди.

практичност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана практичен практична практично практични
членувана практичния практичната практичното практичните
с пълен член практичният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне прак-ти-чен
  • форми практи́чна, практи́чно, мн. практи́чни
Източник