Източник
-
упори́т -
1. Който последователно и неотклонно се стреми към осъществяване на цел; твърд, настойчив.
-
2. Който не отстъпва от своето; неотстъпчив, непреклонен; инат.
Упорито дете.
-
3. За труд, дейност — който е напрегнат, усилен, дълъг.
Животът му е минал в упорит труд.
Упорити усилия.
-
4. За болест, страдание, природно явление — който трае дълго, не може да бъде прекратен, победен и други.
- непокорен
- непослушен
- опърничав
- неотстъпчив
- непреклонен
- корав
- неумолим
- неукротим
- недисциплиниран
- буен
- вироглав
- твърдоглав
- ни се води-ни се кара
- чепат
- дебела глава
- инат
- като рак на бързей
- своеволен
- догматичен
- недопускащ възражение
упоритост
— съществително име
Всичко постига с голяма упоритост.
упорито
— наречие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | упорит | упорита | упорито | упорити |
| членувана | упорития | упоритата | упоритото | упоритите |
| с пълен член | упоритият | — | — | — |