упори́т

1. Който последователно и неотклонно се стреми към осъществяване на цел; твърд, настойчив.

2. Който не отстъпва от своето; неотстъпчив, непреклонен; инат.

Упорито дете.

3. За труд, дейност — който е напрегнат, усилен, дълъг.

Животът му е минал в упорит труд.
Упорити усилия.

4. За болест, страдание, природно явление — който трае дълго, не може да бъде прекратен, победен и други.

упоритост — съществително име Всичко постига с голяма упоритост.
упорито — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана упорит упорита упорито упорити
членувана упорития упоритата упоритото упоритите
с пълен член упоритият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне упо-рит
  • форми упори́та, упори́то, мн. упори́ти
Източник