Източник
-
неукроти́м -
Който не може да се укроти; буен, стремителен, неудържим.
Неукротими води.
Неукротим гняв.
неукротимост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | неукротим | неукротима | неукротимо | неукротими |
| членувана | неукротимия | неукротимата | неукротимото | неукротимите |
| с пълен член | неукротимият | — | — | — |