Източник
-
спри́хав -
Който лесно се поддава на гнева, който бързо избухва; избухлив, гневлив, раздразнителен, невъздържан.
Сприхав човек.
сприхаво
— наречие
сприхавост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | сприхав | сприхава | сприхаво | сприхави |
| членувана | сприхавия | сприхавата | сприхавото | сприхавите |
| с пълен член | сприхавият | — | — | — |