Източник
-
докачли́в -
Който лесно се докача, който лесно се обижда.
докачливост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | докачлив | докачлива | докачливо | докачливи |
| членувана | докачливия | докачливата | докачливото | докачливите |
| с пълен член | докачливият | — | — | — |