Източник
-
избухли́в -
1. Който по характер е склонен да избухва — да дава бурен израз на гняв.
-
2. Който се взривява лесно.
Избухлив газ.
избухливост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | избухлив | избухлива | избухливо | избухливи |
| членувана | избухливия | избухливата | избухливото | избухливите |
| с пълен член | избухливият | — | — | — |