Източник
-
хапли́в -
1. Който обича да хапе, който има навик да хапе.
Хапливо животно.
-
2. (преносно) Който е язвителен, който хапе.
Хаплива забележка.
хапливо
— наречие
хапливост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | хаплив | хаплива | хапливо | хапливи |
| членувана | хапливия | хапливата | хапливото | хапливите |
| с пълен член | хапливият | — | — | — |