хапли́в

1. Който обича да хапе, който има навик да хапе.

Хапливо животно.

2. (преносно) Който е язвителен, който хапе.

Хаплива забележка.
хапливо — наречие
хапливост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хаплив хаплива хапливо хапливи
членувана хапливия хапливата хапливото хапливите
с пълен член хапливият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне хап-лив
  • форми хапли́ва, хапли́во, мн. хапли́ви
Източник