1.

крити́чен

1. Който е способен да прави критика, да анализира.

Критичен ум.

2. Който съдържа критика или е основан на критика; критически.

Критични разсъждения.

3. Който е недоверчив, скептичен, резервиран към нещо.

Критичен съм към неговите способности.

4. Който критикува.

Критично изложение.
критичност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана критичен критична критично критични
членувана критичния критичната критичното критичните
с пълен член критичният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне кри-ти-чен
  • форми крити́чна, крити́чно, мн. крити́чни
Източник

2.

крити́чен

1. Който е изключително труден, опасен, съдбоносен.

Критичен момент.
Критична ситуация за бъдещето ми.

2. (специално) При който се извършва промяна, преминаване от едно състояние в друго.

Критична температура.
Под критичната точка.
критичност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана критичен критична критично критични
членувана критичния критичната критичното критичните
с пълен член критичният — — —
  • прилагателно име
  • форми крити́чна, крити́чно, мн. крити́чни
Източник