безпристра́стен

Който не проявява или не изразява пристрастие.

Безпристрастен съдия.
безпристрастно — наречие Ръководя безпристрастно.
безпристрастие — съществително име Проявявам безпристрастие.
безпристрастност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безпристрастен безпристрастна безпристрастно безпристрастни
членувана безпристрастния безпристрастната безпристрастното безпристрастните
с пълен член безпристрастният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне без-п-рис-т-рас-тен
  • форми безпристра́стна, безпристра́стно, мн. безпристра́стни
Източник