Източник
-
безпристра́стен -
Който не проявява или не изразява пристрастие.
Безпристрастен съдия.
безпристрастно
— наречие
Ръководя безпристрастно.
безпристрастие
— съществително име
Проявявам безпристрастие.
безпристрастност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | безпристрастен | безпристрастна | безпристрастно | безпристрастни |
| членувана | безпристрастния | безпристрастната | безпристрастното | безпристрастните |
| с пълен член | безпристрастният | — | — | — |