Източник
-
справедли́в -
1. Който не проявява пристрастие в преценките и действията си.
Справедлив съдия.
Справедлив учител.
-
2. Който изразява безпристрастност, обективност.
Справедливо решение.
справедливо
— наречие
справедливост
— съществително име
Раздавам справедливост.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | справедлив | справедлива | справедливо | справедливи |
| членувана | справедливия | справедливата | справедливото | справедливите |
| с пълен член | справедливият | — | — | — |