справедли́в

1. Който не проявява пристрастие в преценките и действията си.

Справедлив съдия.
Справедлив учител.

2. Който изразява безпристрастност, обективност.

Справедливо решение.
справедливо — наречие
справедливост — съществително име Раздавам справедливост.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана справедлив справедлива справедливо справедливи
членувана справедливия справедливата справедливото справедливите
с пълен член справедливият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне спра-вед-лив
  • форми справедлива, справедливо, мн. справедливи
Източник