Източник
-
съ́вестен -
1. Който постъпва по съвест; честен, справедлив, почтен.
Съвестен ученик.
-
2. Който е извършен старателно, съзнателно.
Съвестна работа.
Съвестно ми е
Изпитвам угризения, измъчвам се заради някакво дело.
съвестно
— наречие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | съвестен | съвестна | съвестно | съвестни |
| членувана | съвестния | съвестната | съвестното | съвестните |
| с пълен член | съвестният | — | — | — |