съ́вестен

1. Който постъпва по съвест; честен, справедлив, почтен.

Съвестен ученик.

2. Който е извършен старателно, съзнателно.

Съвестна работа.
Съвестно ми е

Изпитвам угризения, измъчвам се заради някакво дело.

съвестно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвестен съвестна съвестно съвестни
членувана съвестния съвестната съвестното съвестните
с пълен член съвестният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне съ-вес-тен
  • форми съ́вестна, съ́вестно, мн. съ́вестни
Източник