Източник
-
съзна́телен -
1. Който има съзнание; съвестен.
Съзнателен работник.
-
2. Който се върши със съзнание; преднамерен.
Съзнателна помощ.
съзнателно
— наречие
Съзнателно те попитах за това.
съзнателност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | съзнателен | съзнателна | съзнателно | съзнателни |
| членувана | съзнателния | съзнателната | съзнателното | съзнателните |
| с пълен член | съзнателният | — | — | — |