Източник
-
добросъ́вестен -
1. Който проявява съвестта си при изпълнение на някаква работа или на задължения; съвестен.
Добросъвестен гражданин.
-
2. Който е израз на съвестно отношение към нещо.
Добросъвестно свършена работа.
добросъвестност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | добросъвестен | добросъвестна | добросъвестно | добросъвестни |
| членувана | добросъвестния | добросъвестната | добросъвестното | добросъвестните |
| с пълен член | добросъвестният | — | — | — |