Източник
-
че́стен -
1. Който е добросъвестен, прям, искрен, откровен.
Честен мъж.
-
2. Който изразява такива качества.
Честен поглед.
Честна постъпка.
-
3. Който е съобразен с изисквания за чест.
Честен двубой.
Честен живот.
-
4. За жена — девствена, целомъдрена.
Честна дума
Израз за потвърждаване истинността на нещо.
честно. Говоря честно
— наречие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | честен | честна | честно | честни |
| членувана | честния | честната | честното | честните |
| с пълен член | честният | — | — | — |