че́стен

1. Който е добросъвестен, прям, искрен, откровен.

Честен мъж.

2. Който изразява такива качества.

Честен поглед.
Честна постъпка.

3. Който е съобразен с изисквания за чест.

Честен двубой.
Честен живот.

4. За жена — девствена, целомъдрена.

Честна дума

Израз за потвърждаване истинността на нещо.

честно. Говоря честно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана честен честна честно честни
членувана честния честната честното честните
с пълен член честният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне чес-тен
  • форми че́стна, че́стно, мн. че́стни
Източник