почте́н

1. Който заслужава почит, внушава почит.

Почтен човек.

2. Приличен, морален, пристоен.

Почтено поведение.
Почтена вдовица.
почтеност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана почтен почтена почтено почтени
членувана почтения почтената почтеното почтените
с пълен член почтеният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне поч-тен
  • форми почте́на, почте́но, мн. почте́ни
Източник