наде́жден

Който внушава доверие; верен, устойчив, сигурен.

Надежден автомобил.
Надеждна защита.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надежден надеждна надеждно надеждни
членувана надеждния надеждната надеждното надеждните
с пълен член надеждният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне на-деж-ден
  • форми наде́ждна, наде́ждно, мн. наде́ждни
Източник