безспо́рен

Несъмнен, съвършено очевиден.

Безспорен успех.
безспорно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безспорен безспорна безспорно безспорни
членувана безспорния безспорната безспорното безспорните
с пълен член безспорният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне без-спо-рен
  • форми безспо́рна, безспо́рно, мн. безспо́рни
Източник