действи́телен

1. Който съществува в действителността; реален, истински.

Действителен свят.

2. Който е в сила; валиден.

Действителни бюлетини.

3. (специално) В граматиката — който показва, че действието се извършва от глаголното лице; деятелен.

Действителен залог.
В действителност

Както е наистина, действително.

действителност — съществително име Съвременна действителност.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана действителен действителна действително действителни
членувана действителния действителната действителното действителните
с пълен член действителният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне дейс-т-ви-те-лен
  • форми действи́телна, действи́телно, мн. действи́телни
Източник