Източник
-
действи́телен -
1. Който съществува в действителността; реален, истински.
Действителен свят.
-
2. Който е в сила; валиден.
Действителни бюлетини.
-
3. (специално) В граматиката — който показва, че действието се извършва от глаголното лице; деятелен.
Действителен залог.
В действителност
Както е наистина, действително.
действителност
— съществително име
Съвременна действителност.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | действителен | действителна | действително | действителни |
| членувана | действителния | действителната | действителното | действителните |
| с пълен член | действителният | — | — | — |