конкре́тен

1. Точно определен, ясен.

Конкретен въпрос.
Конкретна цена.
Конкретен план.

2. Който може да се възприема със сетивата.

Конкретен обект.

В българския думата е претърпяла развитие — използва се предимно значение 1, макар че 2-рото е по произход от лат. concretus „сгъстен, плътен“, Part. Perf. от concrescere „сраствам, сгъстявам се". Срв. англ. concrete „бетон“.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана конкретен конкретна конкретно конкретни
членувана конкретния конкретната конкретното конкретните
с пълен член конкретният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне кон-к-ре-тен
  • форми конкре́тна, конкре́тно, мн. конкре́тни
Източници